Здравейте, читатели и мечтатели!
.
.
.
Как сте? Макар че днес времето навън е прекрасно, книгата, за която днес ще ви разкажа не е толкова озаряваща. Разбира се става дума за „Няма да получите омразата ми“ на Антоан Лейри.
Първо искам да уточня, че тази книга в мен остави следи, които ще запомня цял живот. Книгата е безценна(макар че я взех от щанда за намалени книги за 2лв). Категорично смятам, че ако все още има хора, които не са я прочели да я направят непременно.А сега към сюжета: В книгата се разказва за живота или по-скоро упадъка на живота на Антоан Лейри, след като съпругата му е убита в терористичната атака в Париж през 2015г. и как той остава да живее и да се грижи за седемнадесет месечният си син. Въпреки трудностите, през които те преминават той казва:
"Аз съм просто един от многото.”, но вместо със страх, обвинения или гняв той се обръща към терористите с отворено писмо.„В петък вечерта вие откраднахте живота на едно изключително човешко същество – любовта на живота ми, майката на сина ми. Но няма да получите моята омраза. Не знам кои сте и не искам да знам, вие сте мъртви души. Ако Богът, в чието име убивате сляпо, ни е създал по свой образ и подобие, всеки куршум, забит в тялото на жена ми, вече е рана в Неговото сърце."Той описва последвалите 2 седмици след трагедията. Разпознаването на тялото, погребението, сълзите на сина им, когато мама вече е само в общите им снимки, песни и приказки. Толкова простичко и откровено, че няма как да не се възхитите на силата на неговия дух. Защото така лесно е да се отдадеш на омразата. Да мразиш терорист, убил жената на живота ти, майката на сина ти. Отнел ти радостта от изгрева, разкъсал душата ти, откраднал всичките ти бъдещи дни с нея. Но Антоан не мрази.
Много искрени благодарности на ИК СИЕЛА , че ни дадохте възможността да прочетем историята на Антоан Лейри.
И никога не забравяйте, че всеки читател, всъщност е мечтател. Приятни дни!
.
.
.
Как сте? Макар че днес времето навън е прекрасно, книгата, за която днес ще ви разкажа не е толкова озаряваща. Разбира се става дума за „Няма да получите омразата ми“ на Антоан Лейри.
Първо искам да уточня, че тази книга в мен остави следи, които ще запомня цял живот. Книгата е безценна(макар че я взех от щанда за намалени книги за 2лв). Категорично смятам, че ако все още има хора, които не са я прочели да я направят непременно.А сега към сюжета: В книгата се разказва за живота или по-скоро упадъка на живота на Антоан Лейри, след като съпругата му е убита в терористичната атака в Париж през 2015г. и как той остава да живее и да се грижи за седемнадесет месечният си син. Въпреки трудностите, през които те преминават той казва:
"Аз съм просто един от многото.”, но вместо със страх, обвинения или гняв той се обръща към терористите с отворено писмо.„В петък вечерта вие откраднахте живота на едно изключително човешко същество – любовта на живота ми, майката на сина ми. Но няма да получите моята омраза. Не знам кои сте и не искам да знам, вие сте мъртви души. Ако Богът, в чието име убивате сляпо, ни е създал по свой образ и подобие, всеки куршум, забит в тялото на жена ми, вече е рана в Неговото сърце."Той описва последвалите 2 седмици след трагедията. Разпознаването на тялото, погребението, сълзите на сина им, когато мама вече е само в общите им снимки, песни и приказки. Толкова простичко и откровено, че няма как да не се възхитите на силата на неговия дух. Защото така лесно е да се отдадеш на омразата. Да мразиш терорист, убил жената на живота ти, майката на сина ти. Отнел ти радостта от изгрева, разкъсал душата ти, откраднал всичките ти бъдещи дни с нея. Но Антоан не мрази.
Много искрени благодарности на ИК СИЕЛА , че ни дадохте възможността да прочетем историята на Антоан Лейри.
И никога не забравяйте, че всеки читател, всъщност е мечтател. Приятни дни!
Коментари
Публикуване на коментар