Ревю | "180 секунди" - Джесика Парк

Здравейте, читатели и мечтатели!
.
.
.
Днес съм тук, за да си поговорим за книгата, която ме разчувства толкова много, че буквално плаках с часове. Книгата, която може би повърхностно погледнато изглежда лека и неангажираща, а отвърне разгърната преобръща светове... Става дума за  нашумялата скоро книга  "180 секунди" от Джесика Парк - една абсолютно брилянтно написана история за приятелство, любов и най-вече за истините и трудностите на живота. 

Автор: Джесика Парк

Година на издаване:2019

Страници:320

Корична цена:15.9 лв.

Издателство: ICU

В началото на книгата се срещаме с Алисън - едно необикновено момиче, което не може да допусне никого до себе си. Израснала в десетки приемни семейства, тя се е научила да оцелява по свой собствен изстрадан закон: да не се привързва към нищо и никого, защото всичко е преходно и за кратко. Дори и след като е осиновена, тя все още не може напълно да се довери на любящия и всеотдаен Саймън, който прави всичко по силите си, за да може да пробие издигнатите от нея стени.

Вече на 18, тя сякаш няма сили да продължи... До деня, в който тя трябва да се изправи пред неочаквано изпитание. Деня, който ще преобърне светове...

Алисън е въвлечена в социален експеримент: задачата е да гледа в очите напълно непознат човек в продължение на 180 секунди. Отначало изглежда съвсем елементарно: 180 секунди. 3 минути и всичко ще свърши. Само че това е само началото... Нито тя, нито момчето, което сяда на стола срещу нея, не са готови за последиците от тези 180 секунди.

180 секунди. Достатъчно, за да осъзнаеш, че имаш сили да повярваш в себе си, в другите и най-вече – в любовта.

Понякога се случва неочакваното. Понякога се появява някой, който те принуждава да престъпиш собствените си правила.

Тази книга е просто уникална. По време на прочитането ѝ преминах през какви ли не различни фази. Имаше моменти на смях и сълзи, а имаше и моменти, през които тотално настръхвах и ревах. Последната глава беше толкова напрегната и емоционална за мен, че дори и между хлипанията си можех да чуя как сърцето ми бие... А повярвайте ми, аз не съм от хората, които толкова лесно могат да бъдат въздействани.

Не можеш да достигнеш онова пред теб, ако не се освободиш от всичко зад себе си.

Настрана от емоциите, които преживях книгата беше доста и поучителна за мен. Да следя развитието на едно момиче, което лека, полека от тотален интроверт започва да се приобщава и да създава нови приятелства за мен беше изключително интересно и в същото време зарадващо

Както може би е ясно, в основата на книгата е любовната история между Алисън и Есбен (момчето от експеримента). Тяхната история ми е влязла толкова под кожата, че без съмнение ако си затворя очите ще видя любимите ми техни моменти. 

Алисън е затворена в себе си личност, която прекарва времето си сама в стаята, докато Есбен е точно противоположното - отворен и общителен, който дори е доста известен в дигиталните среди. Любовната им история преминава както през връхни точки, така и през емоционални моменти. Доста емоционални моменти.

Обичам те, Алисън. Не търсех любов, дори не осъзнавах, че имам нужда от някого. Но се влюбих в теб толкова бързо и с такава лекота. Без да си задавам въпроси.

Това е тийн книга, която по-скоро би допаднала и  на повечето възрастни. Защото това не е само книга за целувки и прегръдки. Това е книга за живота и трудностите в нея.

Освен основната любовна съжетна линия, в книгата се проследяват и важни теми като приятелството, което е най-голямата опора по време на тежките периоди, проблемите с менталното здраве и психология на жертвите на насилие. Чрез образите, които авторката е създала е невъзможно да не се разчувствате. 

"180 секунди". Прочетете я. Ще ви хареса. Ще ви докосне.

Любим цитат: “Но знаеш ли какво е по-приятно от физическата близост? - Усещането да се влюбваш така, както аз се влюбвам в теб.”

Оченка: