Любими детски книжки

Здравейте, читатели и мечтатели!
.
.
.
Честит празник на детето! В чест на този светъл празник реших да споделя с вас някои от любимите ми детски книжки, с които израснах и книгите, които ме превърнаха в книжния плъх, който съм сега. В списъка присъстват книги, които пробудиха скрития книжен звяр в мен още преди много години, но присъстват и книги, които открих съвсем наскоро. Новите ми любимци ми припомниха онова приятно чувство още от дете да си готов за нови приключения и за нови вълшебни светове и ме накара да се замисля дали този жанр не е подценен от по-възрастните читатели и надценен от по-малките? Без значение от възрастта, смятам че в тези книги има за всеки по нещо, стига да можем да ги видим...

"Пипи Дългото чорапче" - Астрид Линдгрен

Първата ми среща с магията на книгите. Първата ми прочетена книга. Любимото ми детско четиво.

Чувството, което изпитах след като затворих тази книга е неописуемо. 

Все още си спомням как се чудех дали останалите деца наистина живеят по този начин, ходят на училище с кон и имат за най-добър приятел една маймуна, а мен просто ме лъжат, за да мога да им причинявам по-малко главоболия. Не мога да представя как би било, ако един ден в книжарницата не бях взела тази книга и не я бях прочела. Със сигурност в момента нямаше да ви говоря за книги. 

Смятам, че тази книга трябва да присъства във всяка една библиотека и да бъде прочетена от колкото се може повече деца, защото всяко дете заслужава свое собствено преживяване в компанията на приятелка като Пипи.

"Вълшебникът от Оз" - Лиман Франк Баум

Малки стъпки към епичното фентъзи.

Още от дете бях заинтригувана от нови вълшебни светове, магия и необикновени приятелства. Това е книгата, която ме въведе в тях. Първата ми стъпка към фентъзито, което за момента се слави като моя най-любим жанр. Макар и написана за деца, това е една книга, в която се съдържат повече мъдрости отколкото едно дете би могло да преосмисли, точно за което и смятам, че трябва да се прочете и на по-зряла възраст. Един от най-смислените и най-добре написани цитати за мен се съдържа точно в тази книга:

"– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.”

"Мечо Пух" - Алън Милн

Книгата с най-голямо емоционално значение за мен.

Първата книга, която си закупих със свои собствени, спестени за книги пари, след като половин час разглеждах в книжарницата и то, само когато бях на 11 години. Беше първата ни самостоятелна екскурзия и аз исках да си купя книга с която да я запомня. Едно от най-добрите решения, които съм взела.

Все още си спомням и погледите, с които съучениците ме даряваха... все едно бях направила нещо грешно...

Въпреки всичко, аз не се отказах от любовта си към книгите и никога не позволих мнението на някого да повлияе на отношението ми към тях.

"Питър Пан" - Джеймс Матю Бари

Кой не иска завинаги да остане дете?

Предполагам, че знаете историята на Питър Пан - момчето от приказната страна Невърленд, което отказва да порасне, кръстосва шпага с пиратите на злия капитан Хук, изживява лудата тръпка от летенето и магията на първата целувка. История за битката между доброто и злото. Една от най-завладяващите книги за деца, които съм прочела. 

Именно нарастващата ми заинтерасованост към фантастичните светове ме накара да се обърна и към тази книга, още едно добро решение, което определи хода на живота ми...

"Изгубените момчета, пиратите и индианците се преследват едни други, русалките плуват в лагуната си и си играят с водни мехурчета, а Вълшебната птица мъти яйцата си във водата."

"Хари Потър" - Дж. К. Роулинг

А това е книгата/поредицата, която прочетох най-скоро, но която безкомпромисно оглавява списъка ми с любими книги за всички времена...

Преди няколко  дни завърших тази поредица и все още не мога да се насиля да започна друга книга.  Не мога да повярвам, че така завършва моето приключение в магическия свят на Хари Потър. Една поредица, която беше до мен през всичките ми добри и лоши периоди през изминалата година. Поредица, която без съмнение се нареди начело в списъка ми с любими книги. Смятам, че още дълго време няма да мога да си простя, че винаги съм отлагала прочитането на поредицата и съм се задоволявала само с филмите, че въпреки любовта си към книгите още от малка, не съм я прочела с надеждата и аз да получа писмото си, когато навърша 11 години. Яд ме е. 

Тази поредица ме запозна с най-вълшебният магьоснически свят, който някога е бил измислен. По време на пътешествието си през всичките 7 книги, станах свидетел на най-добрите приятелски отношения, на вяра и на любовта в сърцето на Момчето, което оживя. 

"Малкият принц" - Антоан дьо Сент-Екзюпери

Поетично-философски разказ под привидното впечатление на приказка за деца, но в същото време съдържащ дълбоки и идеалистични мисли за живота, любовта и смъртта.

Още една книга, която я прочетох преди месец.

„Малкият принц“ не е книга за деца, тя е книга за всяко човешко същество. Тя трябва да бъде препрочитана отново и отново, докато се променяме с годините, за да могат да бъдат погледнати нейните послания от различни ъгли на живота.                                Като деца четем в училище историята за малко момче и неговия приятел лисица. През нашия детски поглед това е просто едно любопитно момче и просто една говореща лисица. След години отново се сещаме за Малкия принц и лисицата, за неговата роза на далечна планета, за различните хора, които среща по космическия си път, и осъзнаваме, че това не е обикновена детска история.   

"Тази малка книжка, която Екзюпери публикува през 1943 г., е наръчник по мечтателство, тя ни докосва чрез своите красиви метафори, напомня ни кои са нещата, за които си струва да живеем, и се опитва са съживи онзи детски, любопитен поглед към света, който вероятно сме изгубили."

"Първите стъпки в света на книгите остават завинаги вплетени в спомените ни за детството. Многократно разгръщаните страници, героите, на които сме се възхищавали, историите, разпалващи детското ни въображение са част от порастването ни."

Въпрос: Кои са вашите любими детски книги?