Ревю | "Стоте" - Кас Морган

Здравейте, читатели и мечтатели!
.
.
.
Добро утро, драги читатели! Днес реших да ви споделя мнението си за една доста нетипична за мен книга, за "Стоте" от Кас Морган. Казвам нетипична, защото рядко чета научна фантастика, а още по-рядко чета книга след като вече съм гледала екранизацията ѝ. Не ме разбирайте погрешно, нямам предрасъдъци от сорта на "няма да чета книгата, защото вече съм гледала филма/сериала", но случаят с тази книга беше сравнително особен, защото предварително знаех, че книгата е доста по-различна от сериала. 
Да, наистина има много разлики между книгата и екранизацията, а на мен ми беше неизбежно да ги сравнявам, тъй като първата ми среща със "Стоте" беше именно със сериала. Но въпреки това книгата ми допадна изключително много и я прочетох за по-малко от 3 часа, и то докато си чакам реда пред зъболекарския кабинет...

Автор: Кас Морган

Година на издаване:2018

Страници:284

Корична цена:12.9 лв.

Издателство: Ибис

След края на опустошителна ядрена война човешкият род живее на космически кораби далеч над радиоактивната повърхност на Земята. Сега сто непълнолетни нарушители - без които обществото спокойно може да съществува - са изпратени на опасна мисия: да колонизират повторно планетата. За тях това може да се окаже втори шанс за живот... или самоубийствена мисия.
Стоте се озовават в дива земя, а ги преследват и тайните от миналото им. Сега трябва да се борят, за да оцелеят и да изградят ново общество на една потънала в разруха планета. Никой от тях не е роден за герой, но всички те може да се окажат последната надежда на човечеството...

Никой не е стъпвал на Земята от векове – досега.

Честно да ви кажа не започнах книгата развълнувана и ентусиазирана, а я захванах само и защото ми беше под ръка и нямах особено голям избор. След като я започнах  ми беше леко странно - все едно гледах сериала, но в по-задълбочен вариант. Само след 20 страници вече нямах намерението да спирам. Чувството, което изпитвах по време на прочитането ѝ е все едно летях измежду страниците. Определо Кас Морган умее да пише и постоянно да държи читателя под напрежение.

За разликата от множеството книги, в които главните ни герои са двама, тук Кас Морган ни запознава с четирима, всеки със свой собствен възглед над нещата и готов на всяка цена да промени хода на събитията.

Кларк  - момичето, което преживява множество загуби и страдания, момичето станало свидетел на ужасяващи събития и просто... самотното момиче, изгубило вяратa си във всичко.

Белами.  Грижовен брат - готов на всичко за малката си сестра, подготвен оцеляващ и добър приятел. Към всичко това може и да добавите стоплящите душата близки моменти с Кларк... Влюбена съм в образа на Белами още от сериала, а книгата само успя да затвърди любовта ми къв него.

Уелс. В посветените на Уелс глави най-често проследяваме (глупавите) постъпки, които в миналото е предприел и терзанието им за тях в настоящието. За разлика от сериала, където Кларк поема отговорността да води групата им, в книгата лидерската позиция заема Уелс, което донякъде оправя ситуацията с грешките...

Глас. С нетърпение очаквах главите посветени на нея. Образа ѝ ме плени до такава степен, че в дадени моменти осъзнавах, че съм спряла да чета и просто съм се замислила. В тези глави отново сме в Космоса и разглеждаме по-скоро личните отношения и драматичното развитие на живота на Глас, които карат дори и нас читателите да изтръпнем от очакване...

Със своите неочаквани обрати и нажежени моменти книгата не отстъпва с нищо на екранизацията си. Дори книгата ме спечели една идея повече, заради любовта между Кларк и Белами, които така и от 6 години насам в сериала не можаха да се съберат...

Не знам какъв жанр бива определен "Стоте", но за мен е нещо между антиутопия и научна фантастика, което я превръща в идеалното четиво за множество хора. 

Моменти изпълнени с трепет и очакване, любовни моменти и шокиращи разкрития са само част от това, което ще откриете ако прочетете тази книга. А и както вече отбелязах тя е перфектното четиво за разпускане и релакс...

П.П. Само не мога да разбера защо корицата е филмовата, след като героите не са същите?

Любим цитат: "Но пък точно най-красивите неща са тези, които могат да ти причинят най-голяма болка"

Оценка: