Здравейте, читатели и мечтатели!
.
.
.
.
.
.
Никога през живота си не съм си и помислила, че поезията ще сте се превърне в нещо толкова сантиментално за мен.
Открих поезията съвсем наскоро. Докосна ме по всички всевъзможни начини. Влюбих се в нея и ми напълни сърцето с толкова любов, колкото едно сърце може да побере. Поезията е нещо лично и не всеки може да я разбере. Поезията е изкуство, което чрез прости думи може да преобърне животи. Поезията е мъка и щастие, сълзи и смях... Поезията е ВСИЧКО и НИЩО. Тя е ЛЮБОВ.
Представям ви малка част от любимите си стихове и стихотворения, които ме накараха да изпитвам изключително силни емоции...
"Вечност
ти си бъдеще
в миналото ми,
което не бих
заменил
за нито едно настоящие."
"За части от секундата
погледите ни се
кръстосаха. Толкова
бяхме непознати, че
се познахме"
- Блага Димитрова
"Парадокс
Докато ме докосваше с ледени ръце,
аз горях.
Сега ме обичат горещи пръсти,
а аз измръзвам..."
"Най-истински в миг на дива жажда
цени човекът капката вода.
Най-мъдрите си думи в мъка ражда,
в затвор разбира що е свобода.
Затуй, щом ме ласкаят, че съм умен,
не светла жар - жив огън в мен пращи:
зад всяка моя по-умела дума
по някое страдание крещи"
-Дамян Дамянов
."Липса
(същ. име, женски род);
Тя б(е)ше от хората, които докато гледаш и
си мислиш: "Дейба, как ще боли като си
тръгнеш, дейба."
"Беше ни писано.
Но ти не прочете."
"май не е пролетта
май е жена
с черна рокля
пусната коса
и малки обици
от дивост
май е обичане
крайно и прекалено
сън разказан
преди дванайсет
май е закуска в леглото
писане на есемеси пиян
крива поезия
и въздушни целувки
заради които прозорецът
е винаги отворен
май е тя.
тя е. май."
"Тъкмо когато си решил
че вече си се самоубил
с много безсънни нощи
безсмислени дни
алкохол вредни храни
чукане на празни души
се появява Тя
с бурканче мед и джинджифил
прави ти чай от лайка
и ти прецаква плановете."
"Изхвърлени цветя
Тази заран
под един прозорец
аз видях изхвърлени цветя,
като чувства нежелани,
като пресни, живи рани.
Бях готов да ги завърна горе,
на прозореца затворен,
но отминах тъжен и суров.
Тази заран
някой бе изхвърлил
през прозореца
една любов"
- Евтим Евтимов
"Когато си отивам,
ще оставя стиховете и едно сърце.
Стиховете аз на теб ги посвещавам,
сърцето ми сама го взе..."
- Георги Т. Георгиев
"Прощално
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида."
- Никола Вапцаров
"Прегръдка
Сърце в сърце. И дъх в дъх.
Тъй близо бе до мен, че аз не можех да те видя.
Аз виждах надалеч през твойто рамо тъмен връх.
Бях устремена сякаш отвъд тебе да отида.
Аз чувах сърцебиенето лудо на звездите.
Пресрещнах вятър запъхтян, напетнат със листа.
Поемах идещите силуети на горите
и клоните, разтворили обятия в нощта.
Далечината вдишвах на огромна глътка.
Притисках вятър, облаци, звезди до мойта гръд.
И в този тесен обръч на една прегръдка
обхванах цялата безкрайност на света."
-Блага Димитрова
"БЕЗ ТЕБ
по-лека съм
със хиляда усмивки
и с хиляда целувки
по-сама
ела."
"Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня..."
- Дамян Дамянов
"Жената, която целувам,
е с парфюм като твоя.
Затварям очи...
И вече тебе целувам!
А сърцето, наивникът стар,
заеква от радост:
тя се з-завърна,
тя се завърна...
Господи, дали да отворя очи
или завинаги сляп да остана..."
- Максим Максимов
"Нека отидем в галерия,
където картините
да ни завидят
на изкуството,
което създаваме,
пред тях"
- zora.poetry
"Как си с математиката?
Може да съберем мен и
теб, да махнем дрехите, да
умножим чувствата и да
разделим щастието."
"Много често се сърдела
и искала все да я прегръщаш.
Все и се танцувало,
стояла по пижама вкъщи.
Безпричинно плакала,
вино от бутилка пиела.
След работа пред вратата те чакала,
и за целувка дистанционното криела.
А ти някак, ти някак ядосано,
обичта ѝ казваш, започва да писва.
Не се притеснявай, приятелю,
щом я изгубиш,
това най-ще ти липсва."
-ДимитроV
"Живеех, трупах... Докато във
мрака във гръдта си усетих
страшна яма... Очи захлюпих,
изведнъж заплаках... аз всичко
имах, само тебе нямах!
- Дамян Дамянов
"Станах литературата,
в неговия живот,
а той математиката
в моята логика:
след толкова неравенства
и антоними
намерихме място за букви
сред простите числа."
- zora.poetry
"Той не можа
да ѝ бъде всичко
и всичко не можа
да му бъде тя."
"Между нас
всичко е
различно
раз лично
от раз
всичко стана
лично."
- zora.poetry
"Не съм Вапцаров,
не искам и да бъда -
нито ще съм тих,
нито кротко ще приседна,
няма да ти се наситя,
няма и да си тръгна.
Дойда ли, да знаеш, ще остана!"
- И. А.
"Говори ми се с някой
който да усеща всяка дума
не само да я чува
не само да повтаря
каквото искам да чуя
говори ми се с някой
който говори
сякаш чувства."
"Красотата на истинската жена е
смелостта под къдриците ѝ, бунтът
под кожата, усмивките над болките
ѝ. Истинската жена не се страхува да
бъде всякаква - срахува се най-много
да бъде никаква.
Тя не брои загубите и победите, а
единствено битките си. Красотата ѝ
не е купена и не може да бъде продадена,
защото още никой не е намерил нещо
по-ценно от нея."
- Ралица Генчева
Благодаря ви, че бяхте с мен. Приятен и усмихнат ден! ❤️
Коментари
Публикуване на коментар