Здравейте, читатели и мечтатели!
.
.
.
Преди известно време бях споделила с вас мнението си за "Двор от рози и бодли" от Сара Дж. Маас, която се оказа леко разочароваща за мен. Въпреки нежеланието си да продължа поредицата, аз захванах втората, а именно - "Двор от мъгла и ярост", която пък от своя страна се превърна в една от най-любимите ми книги. Не знам по какъв начин да ви опиша какво изпитвам към тази книга - предубеденост в началото, любов към средата и изключителни обрати към края, които ме оставиха с отворена уста. Една книга, която ще заслужи отделеното за нея време докрай. Дайте ѝ шанс, определено няма да съжалявате.
Книгата започва с завръщането на Фейра в Двора на Пролетта, където тя е напълно сломена и психически разбита от преживяното В недрата на Планината. Новата ѝ същност тотално се различава от онази, която ни е позната, защото тя вече е загубила и едничкото нещо, което е имало значение за нея. Тамлин също се е променил и незачитането на мнението на Фейра и дистанцията която се опитва да наложи помежду им, също не ѝ помагат да се възстанови. Вместо да се зарадват, че отново са заедно, Тамлин започва да възприема Фейра като даденост и това ни докарва в момента, в който пътищата им се разделят... за добро или лошо.
Не мога да пропусна да кажа, че и приятелите ни от Вътрешният Кръг на Рис ми допаднаха изключително много. Мор, Кас, Азриел и Амрен - толкова добре изградени образи на герои, че не бих отказала и по една книга за всеки един от тях.
Ах, и най-интересното - Рис. Още от първата книга образът на Рисанд ме спечели, но в тази книга... просто не очаквах толкова задълбочен анализ на миналото му и на нещата, които е преживял. Може би за никого не е тайна, че се изгражда една истинска и страстна любовна връзка между Рис и Фейра, но за разлика от доста други книги, които съм прочела, промяната идва постепенно и плавно и не се забива на очи. Тяхната любовна история е една от най-добрите, които съм прочела и завинаги ще остане в сърцето ми.
Описанията в тази книга са на космическо ниво. Просто Сара Дж. Маас умее да пише и умее да ни зариби в нейният елфически свят. Стилът ѝ на писане позволява да летим направо през страниците и въпреки огромният обем на книгата, то аз я прочетох за по-малко от 2 дена.
За финал мога да кажа, че безапелационно книгата е сред ТОП 10 най-любимите ми книги на всички времена. Просто толкова съвършенство в едно място не трябва да остане незабелязан и затова, просто ѝ дайте шанс. Не мисля, че ще има някой, който да не я хареса.
Любим момент: Моментът в Двора на Кошмарите в тронната зала.
Любим цитат: "За звездите, които ни слушат и за мечтите, които се сбъдват"
Оценка:
.
.
.
Преди известно време бях споделила с вас мнението си за "Двор от рози и бодли" от Сара Дж. Маас, която се оказа леко разочароваща за мен. Въпреки нежеланието си да продължа поредицата, аз захванах втората, а именно - "Двор от мъгла и ярост", която пък от своя страна се превърна в една от най-любимите ми книги. Не знам по какъв начин да ви опиша какво изпитвам към тази книга - предубеденост в началото, любов към средата и изключителни обрати към края, които ме оставиха с отворена уста. Една книга, която ще заслужи отделеното за нея време докрай. Дайте ѝ шанс, определено няма да съжалявате.
РЕВЮТО СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ЗА КНИГА ПЪРВА!
Автор: Сара Дж. Маас
Година на издаване:2017г.
Страници:720
Корична цена:24.90 лв.
Издателство: Егмонт
Фейра оцеля от хватката на Амаранта и се завърна в Двора на пролетта, но на висока цена. Въпреки че вече притежава силите на Върховен елф, сърцето ѝ остава човешко и тя не може да забрави ужасяващите дела, които е извършила, за да спаси народа на Тамлин. Не е забравила и за сделката си с Рисанд, Великия господар на страховития Двор на нощта. Но докато се опитва да се пребори с мрачната плетеница от политика, страст и заслепяваща сила, заплашваща да я погълне, по-грандиозно зло се задава и тя може да се окаже ключът към неговото спиране. Само ако можеше да впрегне опустошителните си дарби, да излекува наранената си душа и да реши как иска да изгради както своето бъдеще, така и това на този разделен на две свят...Аз бях вълк. И хапех, когато ме притиснеха в ъгъла.Не знам как да оформя мислите си. Твърде много неща се случиха в тези 700+ страници и въпреки че я бях прочела преди месеци, все още си спомням нещата много детайлно.
Книгата започва с завръщането на Фейра в Двора на Пролетта, където тя е напълно сломена и психически разбита от преживяното В недрата на Планината. Новата ѝ същност тотално се различава от онази, която ни е позната, защото тя вече е загубила и едничкото нещо, което е имало значение за нея. Тамлин също се е променил и незачитането на мнението на Фейра и дистанцията която се опитва да наложи помежду им, също не ѝ помагат да се възстанови. Вместо да се зарадват, че отново са заедно, Тамлин започва да възприема Фейра като даденост и това ни докарва в момента, в който пътищата им се разделят... за добро или лошо.
Въпросът не е дали те е обичал, а колко. Твърде много. Понякога любовта е отровна.Въпреки всичко, което направи, аз не смятам Тамлин за лош герой, защото не всеки има стабилната психика да се бори с всичко, което му се случва. Не казвам, че това което направи е правилно, но просто се изсипва излишна доза омраза върху него. Все пак можем да си спомним някои от моментите от първата книга и на какво е бил подложен той и целият му народ...
Не мога да пропусна да кажа, че и приятелите ни от Вътрешният Кръг на Рис ми допаднаха изключително много. Мор, Кас, Азриел и Амрен - толкова добре изградени образи на герои, че не бих отказала и по една книга за всеки един от тях.
Ах, и най-интересното - Рис. Още от първата книга образът на Рисанд ме спечели, но в тази книга... просто не очаквах толкова задълбочен анализ на миналото му и на нещата, които е преживял. Може би за никого не е тайна, че се изгражда една истинска и страстна любовна връзка между Рис и Фейра, но за разлика от доста други книги, които съм прочела, промяната идва постепенно и плавно и не се забива на очи. Тяхната любовна история е една от най-добрите, които съм прочела и завинаги ще остане в сърцето ми.
-Мисля си, че като те гледам, се чувствам така, сякаш умирам. Сякаш не ми достига въздух. Желая те толкова силно, че когато съм с теб, не мога да се съсредоточа в нищо друго.-А аз си мисля, че не мога да спра да мисля за теб. И то от доста време. Дори преди да напусна Двора на Пролетта...
За финал мога да кажа, че безапелационно книгата е сред ТОП 10 най-любимите ми книги на всички времена. Просто толкова съвършенство в едно място не трябва да остане незабелязан и затова, просто ѝ дайте шанс. Не мисля, че ще има някой, който да не я хареса.
Любим момент: Моментът в Двора на Кошмарите в тронната зала.
Любим цитат: "За звездите, които ни слушат и за мечтите, които се сбъдват"
Оценка:
Напълно съм съгласна с Вас. На мен и първа част ми хареса,но втора ме разтърси,трета и четвърта също са уникални. Авторката наистина има изключителен стил на писане,увлекателна и бърза за четене. И аз прочетох всички части на един дъх. И за мен е една от любимите ми книги за всички времена. Уникална.
ОтговорИзтриване