"Дейзи Джоунс & The Six" в цитати и музика

Здравейте, читатели и мечтатели!
.
.
.
Както съм ви споделила вече множество пъти, "Дейзи Джоунс & The Six" е най-добрата книга, която прочетох през 2019. Тази книга остави своята следа върху сърцето ми вече два пъти подред, и всеки път кoгато затворих последната ѝ страница, бях с усмивка в лицето и сълзи в очите... Представете си я като влакче в увеселителен парк - преминавате през всевъзможни емоции и дори вие самите не можете да разберете как е възможна всичко това. След като съвсем наскоро книгата излезе и на български език, реших че с удоволствие бих ви представила любимите си цитати и от нея, тъй като безапелационно тя е книгата с най-много отбелязки в цялата ми библиотека..

 Цялото ми мнение за книгата можете да прочетете тук.

Дейзи: Като знаеш, че имаш човек, който би направил всичко за теб, за когото ти би направил всичко, за пръв път се чувстваш спокоен. За пръв път имах такъв човек в лицето на Симон.

Симон: Ако останалата част от света беше сребро, то Дейзи беше злато.

Дейзи: 

Изобщо не желаех да бъда муза на някой.

Не съм муза.

Аз съм този някой.

Край на историята.

Били: Понякога седиш и се чудиш защо не си бил ти какво те прави толкова специален, че да си в безопасност. Светът няма много логика.

Карън: Мъжете смятат, че заслужават награда, ако се държат с жените като с хора.

Уорън: Нека ви открехна кое е най-сладкото на това да си в рок банда. Хората смятат, че е, когато си на върха, но не е така. Върхът идва с очаквания и напрежение. Най-сладкото е, когато всички мислят, че си напът да станеш известен бързо, когато си пълен с потенциал. Потенциалът е истинската радост.

Камила: Любовта и гордостта не са добра комбинация.

Били: ... А когато започнеш да усещаш истинския успех, когато започнеш да живееш наистина нашироко, трябва да спреш и да се запиташ дали наистина го заслужаваш.

Камила: Мисля, че трябва да имаш вяра в хората, преди да са я заслужили. Иначе не би било вяра, не е ли така?

Били: ... Затова нямах търпение да тръгнем на път и да започнем турнето. Когато си на път, не ти се налага да се занимаваш с истинския живот. Почти сякаш си натиснал пауза.

Камила: Не исках да тръгва. Но също така никога не бих позволил да остане.

Дейзи: Носех каквото искам и когато искам. Правех каквото искам с когото исках. И ако на някого това не ми харесваше, можеше да се гръмне.

Греъм: Обикновено сутрин човек не се буди с мисълта: " Това ще бъде един от най-вълнуващите дни в живота ми." Но онзи ден беше такъв...

Били: Сякаш си играех с огъня, но по някакъв начин бях искрено изненадан, че съм се изгорил.

Греъм: Хората разправят,че животът не спира да се движи, но не ти казват, че понякога спира само за теб. За теб и за момичето ти. Светът спира да се върти и просто ви оставя да си лежите там. Поне такова е усещането. Понякога. Ако извадиш късмет. Наречете ме романтик, ако трябва. И по-лоши неща мога да бъда.

Род: Избраните никога не си дават сметка, че са избрани. Мислят, че пред всички се появява златно килимче.

Дейзи: Винаги ми е било топло. Няма да стоя и да се потя само за да се чувстват мъжете по-комфортно. Не е моя работа да не ги възбуждам. Отговорността да не бъдат задници е тяхна.

Карън: Вече не вярвам в сродните души и не търся нищо. Но ако вярвах в тях, щях да твърдя, че сродната ти душа е някой, който има всичко, което ти нямаш, и се нуждае от всичко, което ти имаш. А не някой, който страда по същите причини, по които и ти.

Дейзи: Преди ми пукаше, когато мъжете казваха, че съм с труден характер.Наистина ми пукаше. После спря. Така е по-добре.

Били: Да те е грижа за някого повече, отколкото него го е грижа за самия себе си, боли. Мога да разкажа тази история и от двете страни.

Дейзи: Изглежда, някои от нас преследват кошмарите си по начина, по който други преследват мечтите си.

Били: Тя беше опасна. И го знаех. Но не мисля, че бях в състояние да видя, че колкото по-безопасно се чувствах в нейната компания, толкова по-опасна ставаше тя всъщност.

Били: Не казвам, че не ми пукаше. Много ми пукаше. Казвам, че когато наистина обичаш някого, понякога нещата, от които има нужда този човек, може да те наранят, но за някои хора си струва да страдаш.

Дейзи: Не изглеждаше да има нещо у мен, някоя истина, която да му кажа, а той да не приеме. Приемането е силен наркотик. Ако някой знае, че е така, то това съм аз - все пак съм пробвала всички наркотици.

Били: Някои хора са винаги себе си. И си мислиш, че това те подлудява, но когато човекът го няма, си мислиш точно за това нещо. Когато вече не е в живота ти.

Камила: Без значение с кого избираш да вървиш по пътя, ще бъдеш наранен. Такава е природата на загрижеността за някой друг. Без значение кого обичаш, той ще ти разбие сърцето.

Били: Страстта е... огън. А огънят е супер, човече. Но ние сме създадени от вода. Водата ни поддържа живи. Имаме нужда от вода, за да оцелеем. Семейството ми беше водата за мен. Избирах водата. Винаги бих избирал водата.

Дейзи: Хората казват, че е трудно да си далеч от хората, които обичаш, но на мен ми беше трудна да стоя точно до него.

Били: Историята се гради от това, което си направил, а не от това, което за малко да направиш, не това, което си помислил да направиш. А аз бях горд с това, което бях направил.

Нещото, за което най-много се вълнувам напоследък е сериала по книгата. Наистина, нямам търпение и всеки път като се сетя за нея ми се приповдига настроението. И тъй като нямам търпение да го чуя в сериала, ще ви споделя и любимата си песен на "Дейзи Джоунс & The Six". 🎶🎵

Невъзможна жена

Невъзможна жена,

позволи ѝ да те докосне,

да облекчи душата ти.

Пясък през пръстите,

див кон, а е просто жрабче.

Танцува боса в снега,

студът не я докосва, високо или ниско,

тя е блус, облечен в рокендрол,

недостижима, няма да се откаже.

Ще тичаш в грешна посока

заради нея,

ще се вманиачаваш

по грешното нещо.

О, тя се цели

в твоето изкупление,

ще те върне обратно

да се изповядаш.

Пясък през пръстите,

див кон, а е просто жрабче.

Танцува боса в снега,

студът не я докосва, високо или ниско,

тя е блус, облечен в рокендрол,

недостижима, няма да се откаже.

Напусни невъзможната,

никога няма да я докоснеш,

няма да облекчи душата ти.

Ти си поредният невъзможен мъж,

който бяга от нея

сграбчил откраднатото.

Надявам се след всички тези цитати и музика, да съм ви убедила, че книгата си заслужава и да я прочетете. Приятен и книжен уикенд!